Защо темата „В бъдещето“ е чудесна за книга
Приключение, което подхожда на детето
Бъдещето е единственото място, на което никой още не е бил, затова можете да си го представяте както пожелаете. Как ще живеят хората след сто години? Какво ще правят роботите и кой ще готви вечерята? Децата често имат свои категорични отговори, а книга за бъдещето отвежда вашето дете в свят, където тези отговори са станали действителност. Това може да е смешно, малко странно, а понякога и да ни накара да се замислим. Детето може да се вози във влак през стъклена тръба, да има робот за приятел или да измисли нещо, което решава голям проблем.
Как би могла да изглежда 2150 година
История за бъдещето може да отведе вашето дете в училище на космическа станция, в град, който отглежда цялата си храна по покривите, или в дом, където роботите помагат, но понякога объркват всичко. Може би детето е изобретило машина, която прави дъждовни облаци от стари пластмасови отпадъци, или някой трябва да рестартира големия компютър на града преди вечеря. Бъдещето може да бъде светло, забавно и малко щуро. Историята може също да го отведе в гора от бъдещето, където животните са се завърнали, или да разкаже за деня, в който детето управлява огромния космически асансьор на града.
Изобретенията на детето
Попитайте детето какво би искало да изобрети и напишете отговора: машина, която подрежда стаята, подскачащи обувки, робот, който чете приказки за лека нощ. Може би детето иска да стане нещо определено, когато порасне – пилот, ветеринарен лекар, строител – и тогава книгата може да покаже този ден. Родителите, братята и сестрите и домашните любимци могат да се появят в бъдещите си версии, с малко по-прошарена коса или с роботизирана опашка. Може би самото дете е изобретателят, а семейството е първото, което изпробва изобретението му.
За малките деца са важни светлините, звуците и нещата, които се движат: пиукане, бръмчене, летящ влак. Три- до петгодишните обичат един обикновен ден в бъдещето с неочаквани подробности. Учениците могат да получат задача, която изисква изобретателност, а най-големите ще се справят с история, която пита какво искаме да запазим от днешния ден, когато всичко останало се променя.
Нарисувайте стая в бъдещето
След четенето всеки от вас може да нарисува обикновена стая в бъдещето – кухнята, банята или детската стая. Какво е останало същото като днес? Какво е изчезнало? Често е изненадващо какво според децата ще се запази. Ако предпочитате да пътувате в другата посока, назад във времето, можете да разгледате темата пътуване във времето. Поговорете и за това какво се надява детето да стане по-добро в бъдеще – и какво би могло да направи още сега, например да поправи играчка, вместо да я изхвърли.
Вашето дете е героят
Попълвате името и възрастта на детето и какво обича и качвате снимка. Историята за бъдещето се пише точно за вашето дете, а тринайсетте картинки и корицата се рисуват по снимката в избрания от вас стил. Братя и сестри, родители, баби и дядовци или домашният любимец могат да тръгнат с него, до пет героя. Ако искате да включите нещо, което се е случило напоследък, пътуване или паднал зъб, го напишете и то ще се вплете.
От е-книга до книга с твърди корици
Е-книгата е готова няколко минути след плащането и можете да променяте текста и да поискате нови картинки. После я поръчвате като книга с твърди корици във формат A4. Започнете да създавате книгата или прочетете повече за цените. Искате ли да видите готова книга, преди да решите? Разгледайте нашите примерни книги.
Така може да започне историята
Будилникът ти е малък робот на име Бикс и те събужда, като притиска студения си метален нос до бузата ти. „Добро утро – казва той. – Вторник е, 2150 година, и закуската е готова.“ Обличаш блузата си и тя става синя, защото днес ти се иска да е синя. В кухнята над масата се носи чиния с палачинки. През прозореца виждаш града: сгради, които растат като дървета, зелени покриви, малки летателни апарати, които бръмчат между етажите. Но нещо е странно. Всички апарати са застинали във въздуха, сякаш някой е натиснал пауза. Бикс започва да мига в червено. „Компютърът на града е забравил как да се рестартира – казва той. – А единствено ти имаш ключа.“














