Ракетата до Луната🚀

Всичко започва у дома, където ракетата е сглобена от подръчни неща: картонени кутии, стар леген и тенджера вместо шлем. След обратното броене тя полита към небето и скоро къщата долу се превръща в точица. На Луната няма въздух, затова детето не сваля скафандъра си. А понеже там тежи по-малко, може да скача по-високо от всякога. Следите му остават в праха, защото няма вятър, който да ги отнесе.

Зад един кратер седи малко извънземно и гледа замечтано към космоса. То е изгубило пътя към дома и заедно с детето трябва да разчете звездна карта, за да открие правилната планета. Може би ще спрат и на Марс, където земята е червена. Дали извънземното ще се прибере и какво ще донесе детето на Земята, ще разкаже книгата.

Идеята е за деца, които сочат Луната от количката, имат плакат с планетите над леглото си или вече са решили да станат космонавти. Подходяща е и за дете, на което някой е липсвал и което знае какво е да искаш да се прибереш у дома.

За тригодишното дете обратното броене, високите скокове и един малък зелен приятел са достатъчни за голямо приключение. Осемгодишното може да следи звездната карта, да разгадава странния език на извънземното и да се чуди колко далеч са планетите една от друга.

Братче или сестриче може да бъде втори пилот, а приятел да остане до радиото на Земята и да обяви обратното броене. Котката или кучето също може да получи свое малко космическо шлемче. Опишете градината, балкона или двора си и ракетата може да излети оттам. Разкажете и какво обича да събира детето – нещо от колекцията му може да стане подарък за извънземното.

Същата вечер може да излезете и да погледате Луната заедно. През месеца тя се променя – от тънък сърп до пълен кръг. Опитайте да я рисувате всяка вечер в продължение на седмица, а после нарисувайте и родната планета на извънземното. Още истории със звезди и планети ще намерите в темата Космос.