Защо темата „Годишни времена и време“ е чудесна за книга
Приключение, което подхожда на детето
Времето е първото природно явление, което децата наистина забелязват: студът, който щипе бузите, дъждът, който образува локви за скачане, летните вечери, в които е светло дълго след часа за лягане. Когато сезоните се сменят отчетливо, всеки носи свои дрехи, звуци и игри. Книжка с картинки, в която детето ви преминава през цялата година, свързва всичко това. Едно и също място може да изглежда съвсем различно през януари и през юли. После детето може само да открие разликата през прозореца и да свърже думите с това, което вижда.
Едно дърво с четири премени
Книжката за годишните времена и времето може да проследи едно място през цялата година: ябълковото дърво, което е голо, после цъфти, ражда плодове и рони листата си, или прозореца, през който детето вижда как снегът, дъждът и слънцето се редуват. Времето може да се превърне в герои – дъждовен облак, който не спира да плаче, или вятър, който си играе с прането. Всеки сезон носи свои игри: спускане с шейна, скачане в локви, плуване в езерото, хвърляне в купчини листа. Всеки може да има и свой цвят в картинките: бяло, светлозелено, жълто и ръждивочервено. Ако живеете достатъчно далеч на север, книгата може да покаже как през лятото слънцето изобщо не залязва, а в средата на зимата едва се появява.
Вашето небе, вашият двор
Годината става наистина лична за детето, когато мястото му е познато. Живеете ли край морето, в град с улици, които блестят след дъжд, или в къща до гората? Имате ли любимо дърво в двора или хълм, по който се спускате с шейна всяка зима? Опишете зимния гащеризон в точния цвят, мястото за лятна почивка, брането на ябълки у съседите и месеца, в който детето има рожден ден. Така празникът може да стане един от най-важните моменти в годината. Зимите при вас бели и снежни ли са, или предимно сиви и влажни? Книгата може да покаже времето точно такова, каквото е там, където живеете.
Следвайте годината заедно
За децата на 0–2 години времето се превръща в звуци и усещания: плясък, скърцане, свистене и топлина. Децата на 3–5 години често обичат да съчетават времето с дрехите – гумени ботуши за дъжд и шапка за сняг. При 6–9-годишните историята може да попита защо листата сменят цвета си или къде отлитат прелетните птици, а за децата над 10 години буря може да внесе напрежение в сюжета.
След четенето можете да водите дневник на времето в продължение на седмица и всяка сутрин да рисувате какво е навън. Снимайте едно и също дърво през всеки сезон и поставете снимките една до друга. А около празника на лятното слънцестоене, който се отбелязва в Швеция, можете да поговорите колко дълго е светло през тази вечер.
Вашето дете е героят
Попълвате името и възрастта на детето и какво обича и качвате снимка. Историята за годишните времена и времето се пише точно за вашето дете, а тринайсетте картинки и корицата се рисуват по снимката в избрания от вас стил. Братя и сестри, родители, баби и дядовци или домашният любимец могат да тръгнат с него, до пет героя. Ако искате да включите нещо, което се е случило напоследък, пътуване или паднал зъб, го напишете и то ще се вплете.
От е-книга до книга с твърди корици
Е-книгата е готова няколко минути след плащането и можете да променяте текста и да поискате нови картинки. После я поръчвате като книга с твърди корици във формат A4. Започнете да създавате книгата или прочетете повече за цените. Искате ли да видите готова книга, преди да решите? Разгледайте нашите примерни книги.
Така може да започне историята
Една сутрин на перваза отвън седи малък човечец. Направен е от лед, а вместо нос има висулка. „Аз съм Зимата – казва той през стъклото – и съм много уморен. Ще ми помогнеш ли да намеря Пролетта, за да си почина?“ Обличаш зимния си гащеризон, слагаш шапката и големите ръкавици. Навън снегът скърца под ботушите ти. Търсите под елхите и зад навеса за дърва, но всичко е бяло и неподвижно. Тогава забелязваш нещо до големия камък край портата, където слънцето грее цяла сутрин. Снегът се е стопил в малко кръгче, а в средата му от земята се подава нещо зелено. Зимният човечец се навежда, докато висулката му почти докосва земята. „Ето я – прошепва той. – Но тя е толкова мъничка. Има нужда някой да я пази, докато порасне.“






