Защо темата „Спорт“ е чудесна за книга
Приключение, което подхожда на детето
Спортът дава на децата нещо конкретно, към което да се стремят: гол, време, скок, който става малко по-дълъг всяка седмица. Става дума за победата, но още по-често за тренировките, пропуските, новите опити и чувството да си част от отбор. Книга за спорта може да покаже вашето дете с неговия екип и номер, в спорта, който наистина практикува или мечтае да практикува. Тя може да разкаже и как човек губи, но въпреки това се е забавлявал – нещо, което е по-трудно да се обясни, отколкото да се покаже.
Футбол, плуване или нещо съвсем различно
Книгата може да бъде за какъвто и да е спорт: баскетбол, плуване, езда, гимнастика, лека атлетика, волейбол, тенис или катерене. Вашето дете може да загуби мач, но да спечели нов приятел от другия отбор. Може да упражнява скок, който не се получава, после пак не се получава и накрая един вторник успява. Детето може да се погрижи за нов съотборник, който още не знае правилата, или да се надбягва с вятъра с колело по чакълест път и да го победи на косъм.
Спортната книга няма нужда от купа на последната страница. Често най-много разказват моментите между мачовете: пътуването с автобуса до турнира, пържените картофки след него, отборът, който пее под душовете.
Номера, съотборници и треньорът
Опишете спорта, който детето ви наистина практикува, цветовете на отбора, номера на фланелката и онова, което треньорът обикновено казва. Напишете за мач или турнир, който помните, за момент, когато детето е вкарало гол или е пропуснало и е трябвало да опита пак. Тук имат място и братята и сестрите, които го подкрепят от трибуните, и родителят с термос под дъжда. Ако детето ви още не спортува, но непрекъснато говори за някой спорт, книгата може да бъде първата крачка към него. Помислете и за това кое му е най-трудно – да губи, да чака на скамейката, всички да го гледат – и го напишете. Книгата може да се отнесе сериозно към него, без да го представя като по-голям проблем, отколкото е.
Мачът на различните възрасти
За най-малките движението и звуците са напълно достатъчни: ритник, подскок, бягане, ура. На петгодишното дете ще му хареса мач с ясно начало и ясен край. Децата от шест до девет години получават избор, който да направят, като въпроса за вратаря, и съотборници, които си говорят. Дванайсетгодишното дете може да има решаващ момент с истинско напрежение и няколко съмнения по пътя.
След четенето изиграйте мача от книгата в двора. Поговорете за правилата, които познавате: във футбола само вратарят може да пипа топката с ръце и то само в собственото си наказателно поле – с изключение, разбира се, на вкарването на топката от тъч. Ако искате още истории с развръзка в последния момент, разгледайте идеята Мачът, решен в последния момент.
Вашето дете е героят
Попълвате името и възрастта на детето и какво обича и качвате снимка. Историята за спорта се пише точно за вашето дете, а тринайсетте картинки и корицата се рисуват по снимката в избрания от вас стил. Братя и сестри, родители, баби и дядовци или домашният любимец могат да тръгнат с него, до пет героя. Ако искате да включите нещо, което се е случило напоследък, пътуване или паднал зъб, го напишете и то ще се вплете.
От е-книга до книга с твърди корици
Е-книгата е готова няколко минути след плащането и можете да променяте текста и да поискате нови картинки. После я поръчвате като книга с твърди корици във формат A4. Започнете да създавате книгата или прочетете повече за цените. Искате ли да видите готова книга, преди да решите? Разгледайте нашите примерни книги.
Така може да започне историята
Екипът ти за мача още мирише на прах за пране. Нахлузваш фланелката през главата си и се извърташ пред огледалото, за да видиш номера на гърба. Това е твоят номер, който сам си избра. В съблекалнята е шумно: някой си връзва обувките, друг изпуска бутилката си с вода, а треньорката пляска с ръце. „Помнете – казва тя, – играем, защото е забавно. И си подаваме един на друг.“ Навън тревата на игрището е прясно окосена и влажна, а вятърът леко подухва. Съдията надува свирката. Тичаш, получаваш топката, губиш я, после пак си я връщаш. На почивката играч от другия отбор идва до вашата скамейка с почервеняло лице. „Вратарката ни си навехна глезена – казва той. – Нямаме друг човек. Може ли някой от вас да застане на нашата врата?“ Всички поглеждат към теб.














