Защо темата „В увеселителния парк“ е чудесна за книга
Приключение, което подхожда на детето
За много деца увеселителният парк е представата за голям ден: музика отвсякъде, опашки, от които ти трепва под лъжичката, и мерителна скала до всяко съоръжение. В книгата детето може да се качи на всичко със свое темпо, да остане на една страница колкото пожелае и да усети вълнението, без то да стане прекалено силно. В историята има място и за онова, което съпътства такъв ден – да искаш, но да не смееш, а после да се престрашиш и веднага да поискаш още веднъж. Преди посещението книгата показва какво ви очаква. След него се превръща в спомен, който можете да разлиствате.
Какво може да се случи между атракционите?
Блъскащите се колички са добро начало: детето управлява, дядо се блъска, а смехът отеква под ламаринения покрив. После може да дойде ред на огледалната зала, където в едно огледало детето е високо като улична лампа, а в следващото – плоско като палачинка. Може да се качи на виенското колело и да види целия град отгоре или да спечели от томбола плюшена играчка, по-голяма от самото него, и да я подари на някого, който има повече нужда от нея.
Историята не е задължително да е за най-високите атракциони. Дете, което предпочита малкото влакче около езерцето, е не по-малко истински герой.
Вашият ден в парка
Вече били ли сте там, или планирате да отидете през лятото? Разкажете ни какво сте правили или какво сте намислили: кой атракцион е станал любим, кой е дошъл с вас, как сладоледът се е разтопил по ръката. Ако е имало нещо, което детето първо не е посмяло да направи, а после се е престрашило, това може да бъде чудесен обрат в историята. По-голям брат или сестра, които са достатъчно високи за повече атракциони, също могат да се включат – така в книгата ще има нещо, което да разрешат заедно. Добавете и подробност, която само вашето семейство ще разбере: например как на мама винаги ѝ се завива свят във въртящите се чаши или как си поделяте фунийка пържени картофки на пейката до езерцето.
От кончето на въртележката до лупинга
За най-малките читатели има звуци и цветове: върти се, върти се, нагоре-надолу, балонът е червен. Четиригодишното дете проследява целия ден – от портата до сънливото прибиране с колата. Ако изберете възраст 6–9 години, има място за малък проблем с диалог, като този със зайчето в огледалната зала. За дванайсетгодишните паркът може да стане сцена на истинско напрежение – например вечер след затварянето, когато лампите въпреки това светват една по една.
След четенето можете да нарисувате свой атракцион и да му измислите име. Много истински атракциони имат изискване за минимален ръст, а меренето до касата на вратата у дома може само по себе си да се превърне в игра. Ако най-много ви привличат сладкишите и цветовете, Страната на сладкишите може да бъде следващата ви книга.
Вашето дете е героят
Попълвате името и възрастта на детето и какво обича и качвате снимка. Историята за увеселителния парк се пише точно за вашето дете, а тринайсетте картинки и корицата се рисуват по снимката в избрания от вас стил. Братя и сестри, родители, баби и дядовци или домашният любимец могат да тръгнат с него, до пет героя. Ако искате да включите нещо, което се е случило напоследък, пътуване или паднал зъб, го напишете и то ще се вплете.
От е-книга до книга с твърди корици
Е-книгата е готова няколко минути след плащането и можете да променяте текста и да поискате нови картинки. После я поръчвате като книга с твърди корици във формат A4. Започнете да създавате книгата или прочетете повече за цените. Искате ли да видите готова книга, преди да решите? Разгледайте нашите примерни книги.
Така може да започне историята
Портата се отваря с щракване и веднага го чуваш: музиката на въртележката, писъци някъде отвисоко и мъж, който приканва хората да ловят патета. Въздухът мирише на пуканки и прегоряла захар. Стискаш здраво билета си, още леко прегънат от джоба. В далечината се издига нещо, което досега си виждал само на картинки – релси, които се извиват нагоре чак към облаците. До първата опашка стои дървена фигура с червена черта до главата. Заставаш плътно до нея, изпъваш се колкото можеш и затаиш дъх. Точно тогава притичва момиче със зелено яке на парка. „Някой виждал ли е едно малко бяло зайче?“, пита то задъхано. „Изскочи от шапката на фокусника и хукна право към огледалната зала.“ Момичето те поглежда. „Изглеждаш ми с остри очи. Ще ми помогнеш ли да го намеря?“














