Джуджето в къщичката от меденки

В първата неделя от Адвента, когато започва очакването на Коледа, Мейкен и татко направиха къщичка от меденки. Тя имаше четири стени, покрив със сняг от пудра захар и врата, която татко изряза малко накриво. Мейкен сложи червено желирано бонбонче за дръжка на вратата и бадем върху комина. После поставиха къщичката на кухненския прозорец, между адвентните свещи и старото коледно джудже с брада от памук.

На следващата сутрин нещо не беше наред.

Кривата врата беше открехната, а преди това я бяха затворили.

– Сигурно ти си я пипала – каза татко.

– Изобщо не съм! – каза Мейкен.

Тя донесе скицника си и нарисува вратата и къщичката, точно като истински детектив.

На другата сутрин желираното бонбонче беше върху комина, а бадемът – на вратата. А на по-следващата тясна следа се спускаше право надолу по снега от пудра захар върху покрива, сякаш някой се беше пързалял с шейна.

После дойде денят на света Лусия – декемврийски празник, на който децата се обличат в бяло и пеят. Мейкен слезе по нощница, с блестящи гирлянди в косата. Тогава ги видя.

Мънички, съвсем мънички стъпки в снега върху покрива. Не от лапички, а от ботушки с токчета, не по-големи от оризови зрънца.

– Някой живее в нашата къщичка от меденки – прошепна тя.

Не каза на татко, поне засега. Истинският детектив не казва нищо, преди да е сигурен. Вместо това си спомни какво разказваше баба: по Коледа трябва да се остави купичка каша за джуджето, което се грижи за дома, иначе то ще се разсърди и ще започне да прави бели.

Вратата, бонбончето, следата от шейна. Все бели. Който и да живееше в къщичката, сигурно беше джудже, само че мъничко, мъничко. А на такова малко джудже не му трябва голяма купа, помисли си Мейкен.

Затова вечерта преди Бъдни вечер тя взе един напръстник от бабината кутия за шиене. Напълни го с оризова каша, останала от вечерята, сложи отгоре стафида и го остави точно пред кривата врата.

– Заповядай – прошепна тя. – И весела Коледа.

През нощта Мейкен не можеше да заспи. Къщата пукаше и скърцаше, а навън снегът падаше толкова тихо, че сякаш можеше да го чуеш. Накрая тя взе фенерчето и се промъкна надолу по стълбите, покрай елхата, която ухаеше на гора, чак до тъмната кухня.

Не запали лампата. Само седна на пода и зачака.

Отначало нищо не се случи. После се чу леко стържене. Кривата врата се отвори и отвътре излезе коледно джудже. То не беше по-високо от кутрето на Мейкен. Бялата му брада стигаше чак до колана, а червената му шапка беше толкова дълга, че пискюлът ѝ почти се влачеше по снега. В ръце носеше нещо зелено.

Джуджето го остави на снега до къщичката. Беше игличка от елхата в хола. То я изправи и я закрепи с малко пудра захар. А на самия връх постави едно блестящо зрънце захар.

Джуджето си беше направило собствена елха.

Мейкен затаи дъх. Джуджето се обърна и я погледна право в очите. Не се шмугна обратно вътре. Само я гледаше, а брадата му леко потрепваше, сякаш под нея се усмихваше.

– Весела Коледа – прошепна Мейкен.

Джуджето седна до напръстника и хапна от кашата. Изяде я до последната лъжичка, а най-накрая и стафидата. После повдигна шапка за поздрав към Мейкен, влезе през вратата и я затвори след себе си.

На сутринта на Бъдни вечер напръстникът беше празен и блестеше, сякаш някой го беше изстъргал до блясък. До него стоеше мъничката елха от една-единствена игличка. Мейкен знаеше, че е за нея.

През цялата Коледа къщичката от меденки остана на прозореца и никой нямаше право да я яде. Но на празника на свети Кнут, когато хората танцуват около елхата, за да се сбогуват с Коледа, татко поиска да я изхвърли. Мейкен каза не.

– Някой живее там – каза тя. – А навън е зима.

Татко я погледна. После погледна мъничката елха от една-единствена игличка.

– В бараката – каза той. – Там е сухо. А джуджетата винаги са обичали да живеят в бараки.

Така къщичката от меденки се премести на един рафт в бараката, където беше сухо и спокойно. Мейкен пълнеше напръстника отново всяка събота. Нарисува и джуджето в скицника си, с червената му шапка.

И ако някоя януарска вечер минеш тихичко покрай бараката и се вгледаш много, много внимателно, може би ще видиш мъничка светлинка в едно прозорче от меденка.