Дракончето, което излезе от рисунката

Ели беше нарисувала драконче. То беше зелено и кръгло като картофче, с три червени рога, едно оранжево крило, едно голямо око и розово сърце насред коремчето. Ели го кръсти Нед и закачи рисунката на стената до леглото.

– Лека нощ, Нед – каза Ели и изгаси лампата.

Посред нощ Ели се събуди от някакъв звук. Шър-шър. Шър-шър.

Ели светна нощната лампа. Рисунката беше празна. Там, където трябваше да е дракончето, имаше само бял лист и малко зелено петно в едното ъгълче. А на пода седеше Нед, голям колкото котка и зелен като пастела, и мигаше с единственото си око.

– Здрасти – каза Нед. Гласът му звучеше като пастел, който бързо се плъзга по лист хартия. – Гладен съм.

– Какво ядат драконите? – прошепна Ели.

– Цветове – каза Нед, сякаш това беше ясно на всички.

Ели извади кутийката с пастели. Нед ги подуши и си избра син. Изхрупа го като морков и крилото му веднага стана синьо като небето. Той опита да го размаха. Повдигна се малко над пода и тупна по дупе.

– Още едно крило – каза Нед. – Тогава ще мога да летя истински.

Ели с удоволствие щеше да му нарисува още едно крило. Но в кутийката имаше само един син пастел и той вече беше в коремчето на Нед. Голямата кутия с пастели беше в кухнята.

В коридора беше тъмно. Подът скърцаше. Нед се сгуши зад краката на Ели.

– Страх ли те е? – попита тя.

– Драконите никога не ги е страх – каза Нед с треперещ глас. – Но по-добре ти върви първа.

Те се промъкнаха през коридора, покрай якето на татко, което в тъмното приличаше на таласъм, чак до кухнята. Кутията с пастели беше на масата. Ели се покатери на един стол и посегна към нея.

Тогава се чу бръмчене. Близо до пода светна малка зелена лампичка и нещо кръгло и плоско се затъркаля право към тях.

– ЧУДОВИЩЕ! – изкрещя Нед и скочи в прегръдките на Ели.

Беше прахосмукачката робот. Тя обикновено чистеше нощем, когато всички спяха. Бръмчеше, въртеше се и засмукваше всичко по пода. А драконче, направено от пастел, си е почти като трохички.

– Няма да те вземе – каза Ели и притисна Нед до себе си. – Обещавам.

Ели протегна крак и побутна прахосмукачката в другата посока. Тя избръмча учудено, помисли малко и се шмугна под кухненската маса.

Нед вдигна поглед. Сърцето на коремчето му светеше с нежна розова светлина.

– Ти беше смела – каза той.

– И ти – каза Ели. – Нали дойде с мен.

Навън, зад кухненския прозорец, небето започваше да просветлява. Изведнъж Нед се разтревожи.

– Трябва да се прибера, преди да изгрее слънцето – каза той. – Сутрин всяка рисунка трябва да е на листа си. Иначе никога няма да може да се върне.

Те хукнаха през коридора, покрай якето таласъм и влязоха в стаята. По пътя Нед грабна син пастел от кутията. Засили се и скочи право в белия лист. Чу се шумолене и ето го пак там – плосък и неподвижен, точно където Ели го беше нарисувала.

Ели се мушна под завивката и заспа, преди главата ѝ да стигне до възглавницата.

Но рисунката не беше съвсем същата.

Когато татко влезе да събуди Ели, дракончето в рисунката изглеждаше като преди – с три червени рога и розово сърце. Но крилото му беше синьо. А в едната си лапа държеше малък син пастел.

– Променила ли си рисунката? – попита татко.

– Не – каза Ели и се усмихна. – Той си хапна.

Същата сутрин Ели довърши рисунката: нарисува още едно крило, а до дракончето – малко легло, за да има къде да спи Нед до следващата нощ.