Мисия с много стъпки
Писмото на възглавницата разкрива мисията: бебето няма да знае нищо за света и някой трябва да го научи. Детето започва да събира всички важни неща, които бебето трябва да знае: как се усеща шишарката в ръката, как мучи кравата, къде са най-добрите скривалища и коя песен е най-хубава. Мисията изисква и упражнения: как да бъдеш внимателен, да шепнеш, когато някой спи, и да поддържаш малката главичка.
Чакането се проточва и някъде по средата на книгата идва вечер, в която детето се пита дали наистина има място за още един човек. Историята приема това чувство сериозно и му дава място. А как продължава мисията, след като бебето се прибере у дома, ще разкрие самата книга.
Когато семейството расте
Идеята е подходяща за месеците на очакване, независимо дали детето ще има по-малко братче или сестриче, осиновено дете или ново братче или сестриче в семейството на доведен родител. Може да я четете и през първите седмици след появата на бебето, когато всичко е ново и детето има нужда да чуе, че мястото му в семейството е все така важно.
За двегодишното дете това е кратка и топла история за порастването. Шест- или осемгодишното може да приеме мисията по-сериозно, да си направи списък със задачи и да помисли какво означава да си по-голямото дете.
На какво детето иска да научи бебето
Добавете нещата, които според детето бебето непременно трябва да знае: любима игра, шега или това, че кучето се казва Рошко и обича да го чешат зад ушите. Може да включите името или галеното име на бебето, както и плюшена играчка, която детето смята да му подари. Мама, татко или баба може да участва като таен помощник.
След четенето може наистина да направите списъка и да го закачите на хладилника. Поговорете за хубавите неща и за онези, които може да са трудни, когато се появи братче или сестриче. И двете чувства са напълно нормални. Още идеи за тази голяма промяна ще намерите в Да станеш по-голям брат или сестра.









