Как да подготвим детето за братче или сестриче

Лесно е да гледаме на бебето като на подарък за по-голямото дете. За него обаче може да е сякаш някой се е нанесъл в стаята му, без да пита, и никога няма да си тръгне. Ето как да помогнем на двегодишното, което още не разбира, на тригодишното, което пак иска шише, или на ученика, който не казва нищо.

Първо: нормално е и на вас да ви е малко тъжно

Много родители усещат тъга наред с радостта. Времето, в което сте били само вие и първото ви дете, приключва. А когато бебето се роди, може да се случи нещо странно. Детето, което вчера още е било вашето бебе, изведнъж ви изглежда огромно – с големи крака, силен глас и лакти навсякъде. Може дори да се уловите, че се дразните колко място заема. После то заспива и виждате колко малко е всъщност.

Това не означава, че правите нещо погрешно. Означава, че разбирате колко голяма е тази промяна за детето. И това е добро начало. Не можете да го предпазите от всяко трудно чувство, нито е нужно. Важно е да може да преживее тези чувства с вас наблизо.

Докато чакате: кажете му сами и бъдете честни

Кажете на детето сами, преди да е чуло новината от друг. Кога да го направите зависи от възрастта му. За едно двегодишно „след пет месеца“ не означава много, затова може да изчакате, докато коремът започне да личи и нещата у дома започнат да се променят. Петгодишното може да научи по-рано и да има време да задава въпроси. Свържете чакането с нещо познато: след рождения му ден или около семейно събитие, което то очаква.

Бъдете честни за това какви са бебетата. Детето, което очаква другарче за игра веднага, вероятно ще се разочарова. Може да кажете: „В началото бебетата са малко скучни. Не могат да строят с конструктор, само ядат, спят и понякога плачат. Но докато бебето спи, двамата можем да построим най-високата кула.“ Или разгледайте негови бебешки снимки: „И ти беше толкова мъничко. Плачеше, когато беше гладно, и аз идвах при теб.“

Предстои ли преместване от бебешкото креватче в голямо легло или в друга стая? Опитайте да го направите няколко месеца преди раждането, за да не изглежда, че бебето е заело мястото на детето. Промените, които могат да почакат – като отказването от биберона или пелените – оставете за момент, когато всички са свикнали с новата обстановка.

Дори едногодишното, което още не разбира думата „бебе“, забелязва промяната: мястото в скута ви намалява с растящия корем, вие сте по-уморени или в ъгъла се е появило ново креватче. Може да не успеете да обясните всичко, но можете да му дадете спокойствие със същия ритуал за лягане, същата приказка и малко повече време в прегръдките ви.

Първата среща: опитайте да сте със свободни ръце

Ако вземете само един съвет оттук, нека бъде този. Ако е възможно, не дръжте бебето на ръце, когато по-голямото дете идва да го види в родилното отделение или когато се прибирате у дома. Поставете бебето на безопасно място или помолете друг да го подържи, за да посрещнете голямото дете със свободни ръце и първо да прегърнете него. Ако не се получи така, не се тревожете. Важни са хилядите малки моменти, а не само един.

Оставете детето да се приближи към бебето със собствено темпо. Някои деца искат веднага да го подържат. Други го поглеждат за секунда и после питат дали има сладолед. И двете реакции са напълно нормални, когато се случва нещо толкова голямо.

Някои семейства подаряват на по-голямото дете подарък „от бебето“. Не е нужно той да е скъп. Може просто да е малък знак, че и за него са помислили.

Следващите седмици: когато промяната става истинска

Трудният момент често не идва през първия ден. Може да дойде във вторник, три седмици по-късно, когато гостите вече са спрели да идват и детето разбира, че бебето остава. И сякаш винаги точно когато седнете да кърмите или да дадете шише и не можете да станете, тригодишното иска мляко веднага или се покатерва на библиотеката. Пригответе нещо за тези моменти: аудиоприказка, кутия със стикери, която излиза само по време на хранене, или книга, която да четете заедно на дивана, докато бебето се храни.

Много деца искат отново да бъдат малки. Дори на пет или шест години може да поискат шише, да ги носят на ръце или да започнат да говорят като бебе. Понякога това се появява чак след месеци, отбелязва шведската здравна служба 1177 в материал на шведски. Позволете на детето да бъде малко за известно време – може скоро вече да няма нужда от това. Опитайте по-рядко да казвате „ти вече си толкова голямо“. Големите деца също понякога имат нужда да се почувстват малки.

В някакъв момент може да чуете и: „Върнете бебето.“ Не се плашете и не се срамувайте. Назовете чувствата на детето, вместо да му казвате как ви се иска да се чувства: „Преди ти беше по-хубаво. Разбирам те. Понякога и на мен ми липсва времето, когато бяхме само двамата.“ За тригодишно дете може и по-просто: „Ядосано си на бебето. Нормално е да се ядосваш. Но не удряме.“

Детето в училищна възраст разполага с повече думи, но чувствата му не са непременно по-малки. По-големите деца може дълго да се държат спокойно, а после да започнат да спорят, да са тъжни или необичайно послушни. Струва си да забележите и последното. Детето, което изведнъж сякаш няма нужда от нищо, може да има най-голяма нужда от вас.

Време само за голямото дете и кой получава първия поздрав

Отделяйте всеки ден малко време само за по-голямото дете, включително с родителя, който е най-зает с бебето. Не е нужно да е дълго, но нека е нещо, в което бебето не участва: разходка до площадката, пъзел или приказка в леглото на голямото дете при затворена врата.

Посрещнете гостите на вратата и ги помолете първо да поздравят по-голямото дете, преди да се наведат над бебето. Ако някой носи подарък за бебето, може да донесе и нещо малко за него. Това са нещата, които децата помнят дълго след като бебешките дрешки са станали малки.

Книга, в която по-голямото дете е главният герой

Когато всички погледи са насочени към бебето, по-голямото дете също има нужда да бъде главният герой. Собствената му книга може да му даде тази възможност: голямата сестра или големият брат със своето лице, любимото мече и задача, с която само по-голямото дете може да се справи. Четете я заедно на дивана, докато бебето спи – петнадесет минути, в които отново всичко е посветено на голямото дете. Книгата е и хубав подарък от бебето при първата им среща. Вижте нашите подаръци за бъдещи големи братя и сестри или темата Голям брат или сестра.

А след няколко години, когато и по-малкото дете поиска книга само за себе си, двете могат да участват и в историите едно на друго. Как да има място и за двете деца, без някое да остане на заден план, ще намерите в статията за братя и сестри в една книга.

Ако ви стане твърде трудно

Повечето братя и сестри намират път един към друг със собствено темпо, често в моменти, които никой не би могъл да планира: първия път, когато бебето се засмее на голямото дете и само на него. Но ако се тревожите, ако ви е трудно да се сближите с бебето или да бъдете до по-голямото дете така, както ви се иска, поговорете с някого отрано.

Личният лекар, педиатърът или психолог може да ви помогне да намерите подкрепа. За дете в училищна възраст можете да поговорите и с учителя или училищния психолог. Шведската здравна служба 1177 предлага материал за появата на братче или сестриче на шведски, в който се разглеждат и осиновяването и събирането на семейства.

Искате ли да видите готова книга, преди да решите? Разгледайте нашите примерни книги.